Днес ме спира полицай. Хубавец, ама полицай, значи не е от академичната общност. Отварям прозореца стоя и си мълча ( ..те нали така обичат). Той ме поогледа, поогледа, помълчахме си и най-накрая не издържа и рече: - Е, какво ще правим сега? Какво ще предложиш? Вдигнах поглед, запърхах с мигли, фиксирах го право в очите и му викам: - Хайде да се оженим. .... .... и той взе, че ме пусна да си ходя. Иначе нямах аптечка, преглед на колата, бях без колан и задния десен стоп не бачкаше.. Какво нещо са мъжете...